Буданов: Украйна няма да отстъпи дори милиметър територия, единството е единственият път към оцеляването.

🇺🇦 Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна и бивш шеф на Главното управление на разузнаването (ГУР), взе участие в тазгодишното издание на Киевския форум по сигурността, където направи обстоен преглед на войната с Русия – преговорната рамка, военно-технологичната динамика на конфликта, кинетичните санкции срещу петролната индустрия на агресора и подготовката за следващата зима.

Форумът, организиран от фондация Open Ukraine на бившия премиер Арсений Яценюк, събра заедно украински представители, западни партньори и анализатори в ключов етап от конфликта, който навлезе в петата си година, след месеци на неуспешни опити на администрацията на Тръмп да постигне споразумение между страните за прекратяване на огъня, докато Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз на руския суров петрол до 16 май.

Украйна няма да се съгласи на териториални отстъпки и трябва да остане единна, за да избегне слабостта и да съхрани държавата си, подчерта Буданов по време на речта си.

„Червената линия е проста и ясна за всички. Първо: няма да се откажем от нищо. Това няма как да се случи, без значение кой се опитва да ни притисне“, категоричен е Буданов. Той изтъкна, че вече има разработено решение за Донбас, което ще отговаря приоритетно на украинския интерес и допълни, че „никой няма право да търгува със земя“.

„Не мисля, че някой в Украйна би се съгласил да признае загубата дори на милиметър от нашата територия. Напълно уверен съм в това. Фактът, че не сме постигнали споразумение, също е добре известен. Но точно за това служи този процес. Той може да постигне или да не постигне целта си – това също е нормална ситуация. Готови сме за всякакво развитие“, каза още Буданов.

По думите му ако Украйна остане силна, тя ще разполага с пространство за маневриране, докато слабостта би позволила на други страни да диктуват своите условия. „Намираме се в ситуация, в която, ако сме слаби, никой изобщо няма да разговаря с нас“, допълни той.

Буданов посочи още, че украинците трябва да се обединят в името на оцеляването на държавата, тъй като „друг вариант просто няма да има“.

На 31 март президентът на страната Володимир Зеленски сподели, че Русия настоява Украйна да се изтегли от териториите под неин контрол в Донбас с твърдението, че „тогава войната ще приключи“. По думите му Кремъл е поставил условие, според което ако Украйна не се изтегли в следващите два месеца, руската армия ще вземе Донбас и „тогава ще има други условия“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-късно заяви, че не са поставяни крайни срокове за изтеглянето на украинските войски, но добави, че това „трябва да се случи днес, или още по-добре – вчера“.

Зеленски многократно е потвърждавал, че украинската позиция във връзка с териториалните въпроси остава непроменена и страната няма да се съгласи на доброволно предаване на Донецка и Луганска област в ръцете на Русия. В интервю за Corriere della Sera, публикувано на 3 март, Зеленски увери, че Украйна няма да изостави Донбас и неговите 200 000 жители, тъй като хипотетичното изтегляне би отворило пътя на Русия за настъпление по-дълбоко в страната и не би спряло по-нататъшните искания на Кремъл.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Съветник на Путин е отговорил с ругатня на предложението за европейско участие в преговорите

🇷🇺🤬🇫🇷 Според информация в медиите, съветникът на руския президент Юрий Ушаков е отговорил с ругатня, когато френски дипломати са повдигнали въпроса за евентуално участие на Европа в мирни преговори за Украйна.

Според репортаж на Financial Times, двама висши съветници на френския президент Еманюел Макрон са пътували до Москва през февруари, за да обсъдят потенциалното включване на европейските съюзници в бъдеща рамка за преговори, свързани с войната. Делегацията е включвала дипломатическия съветник на Макрон Еманюел Бон и висшия френски държавен служител Бертран Бухвалтер.

По време на срещата им с Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, отговорен за външната политика, френските представители са аргументирали позицията, че европейските държави трябва да имат място на масата за преговори, тъй като войната пряко засяга сигурността на Европа.

„Съжалявам, но всъщност не – няма да стане, вървете по дяволите“, отговорил Ушаков, според европейски дипломат, цитиран от Financial Times.

Репортажът посочва, че Кремъл е отхвърлил предложението категорично и не е показал никаква готовност за разширяване на преговорите с включване на европейски държави.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков представи различна версия на разговора в коментар за Financial Times. Той твърди, че европейските държави в момента не допринасят за усилията, насочени към спиране на войната.

„Когато представителят на Франция пристигна, той не донесе никакви положителни сигнали. Затова и не чу нищо позитивно в отговор“, заяви Песков. „За съжаление, европейците изразходват всичките си усилия в опити да убедят украинците да продължат войната. Убедени сме, че те правят грешка от гледна точка на собственото си бъдеще.“

Според Financial Times срещата се е състояла в момент, когато европейските страни опитват да гарантират, че всеки дипломатически процес относно войната между Русия и Украйна ще включва страните от ЕС, които предоставят политическа, военна и икономическа подкрепа на Киев от самото начало на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Подготовката за следващия кръг от преговори се усложнява от разногласия относно мястото на срещата. Президентът Володимир Зеленски заяви, че разговорите са били отложени по искане на САЩ поради ескалиращата ситуация в Близкия изток.

Вашингтон посочи, че предпочита да е домакин на срещата на територията на САЩ, докато Русия предложи преговорите да се проведат на неутрални места като Турция или Швейцария. Зеленски допълни, че Украйна е готова да участва независимо от локацията, включително в САЩ, Турция, Швейцария или ОАЕ.

Дмитрий Песков призна, че Русия среща трудности в „пропагандната работа“.

🇷🇺 Кремъл призна, че изпитва сериозни затруднения в провеждането на своята „пропагандна работа“ зад граница. Това стана ясно от изявление на прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков по време на конференция „Съвременни медии: технологии, смисли, кадри“, проведена във Висшето училище по икономика в Москва.

Според него страната стремително губи своя инструментариум за влияние в чужбина, като този проблем е особено силно изразен в държавите от т.нар. „близка чужбина“.

По неговите думи традиционното телевизионно излъчване в условията на съвременния свят не е надеждно средство, тъй като достъпът до него може лесно да бъде преустановен по технически или политически път. Основното предизвикателство пред Москва остава доминиращата позиция на западните социални мрежи, които служителят на Кремъл определи като „вражески“. Въпросните платформи запазват висока степен на конкурентна способност в пространството на ОНД и световен мащаб, докато Москва не успява да изгради ефективно присъствие в тях.

Песков обърна специално внимание на липсата на достатъчно активна работа в платформата Telegram за разпространение на стратегически послания и „смисли“. По думите му руската държава тепърва трябва да намери начини за по-ефективно присъствие в дигиталната среда, за да компенсира загубените канали за комуникация.

Признанието за този недостиг идва в момент на засилени международни санкции и технически ограничения спрямо руските държавни медии, въведени след началото на пълномащабната агресия срещу Украйна. Тези мерки значително ограничиха обхвата на канали като RT и Sputnik, което принуждава Русия да преразгледа стратегията си за информационно влияние в евразийското пространство и отвъд него.

Песков: Истанбулските споразумения вече не са актуални за бъдещи преговори

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните споразумения от Истанбул през 2022 г. вече не са приложими към потенциални преговори с Украйна, става ясно от репортажи в руски медии.

В изявление пред журналисти Песков посочи, че предишните рамки „не отговарят на настоящата ситуация“. На въпрос дали Кремъл остава ангажиран с т.нар. „истанбулски принципи“, които руската страна изтъквахаше като задължително условие за мир през цялата 2025 г. Песков отговори отрицателно.

„Реалността се е променила напълно“, лаконичен бе той.

„Агентство“ предаде, че коментарите на Песков са неочаквано рязък завой в твърдата риторика на Москва. Досега руското ръководство последователно настояваше, че всяко едно мирно споразумение трябва да се базира на основите, обсъждани по време на преговорите в Турция през март 2022 г.

Тази промяна в реториката беше предшествана от редица ултиматуми от руските дипломати. Миналия юни те разпространиха меморандум, очертаващ условията на Путин за прекратяване на войната, чиито искания до голяма степен повтаряха ултиматума, представен на украинските преговарящи в Истанбул.

Въпреки че Кремъл често се позовава на истанбулските разговори като на пропусната възможност за мир, реалните документи, обсъждани тогава, бяха равносилни на искане за безусловна капитулация на Украйна. Предложените сделки бяха замислени така, че да оставят Киев разоръжен, международно изолиран и силно уязвим за следваща руска агресия.

Условията, заложени в тогавашния проект на договор, далеч надхвърляха военния неутралитет и изискваше от Украйна да съкрати своите въоръжени сили до 50 000 души (пет пъти под числеността до инвазията) и да приеме строга забрана за разработка и разполагане на ракетни системи с обсег над 250 км.

Освен това проектът изискваше Киев да признае независимостта на т.нар. ДНР и ЛНР, да даде на руския език статут на официален език в украинската държава и да отмени всички международни санкции, което реално би ликвидирало всяка форма на украински суверенитет под прикритието на мирно споразумение.

Публичният отказ на Песков от истанбулската рамка съвпада по време с очакваното подновяване на мирните преговори между двете страни с посредничеството на САЩ.

Новият кръг беше предварително насрочен за тази седмица, но беше временно отложен, тъй като Белият дом пренасочи вниманието си към ескалацията на конфликта в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че дискусиите се очаква да се проведат следващата седмица в Швейцария или Турция.

Докато Кремъл сигнализира за промяна в изходната си точка и потенциално подготвя нови искания, Украйна продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение не може да компрометира украинския суверенитет. Зеленски подчерта, че териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено чрез директни разговори на най-високо политическо равнище – каквито Владимир Путин до този момент категорично избягва.

Москва с мащабни прекъсвания на мобилния интернет за пети пореден ден.

🇷🇺🚫🛜 Жителите на руската столица Москва съобщават за мащабни проблеми с достъпа до мобилен интернет за пети пореден ден, предава изданието „Код Дурова“. Според източници на РБК смущенията се дължат на тестове на система за блокиране на платформи, които не са включени в „белия списък“ на предварително одобрени от Кремъл домейни.

Анализ на „Агентство“, базиран на данни от Downdetector и „Сбой.рф“, показва, че оплаквания са постъпили от почти всички административни окръзи на Москва с изключение на Нова Москва. Най-сериозна е ситуацията в Централния административен окръг, където са засегнати 9 от 10 района, докато най-висока концентрация на сигнали има в Басманния и Мешчанския район.

Проблеми бяха докладвани още в Югозападния, Южния, Югоизточния и Източния административен окръг, включително в райони като Конково, Лефортово и Соколники. Представител на проекта „На связи“ посочи, че за първи път в Москва се наблюдават пълни локални прекъсвания, при които услугата изчезва едновременно при всички оператори в рамките на цял район. Досега подобни мерки бяха с по-ограничен обхват и засягаха по-малък брой потребители. В определени случаи е достъпно съдържание само от „белия списък“, докато в други мобилната мрежа е напълно спряла. Ограниченията засягат и Wi-Fi мрежите в някои линии на метрото, тъй като техните рутери работят чрез SIM карти.

Вестник „Коммерсант“ цитира източници от телекомуникационния пазар, според които мобилните оператори са получили нареждане за „външни ограничения“ на трафика в конкретни зони. Експерти поясниха пред РБК, че Министерството на цифровото развитие тества механизми за филтриране на мрежата, които вече са били прилагани в други руски региони, но сега достигат до Москва.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди, че ограниченията се извършвани в законовите рамки и са продиктувани от съображения за сигурност. Той призна за възможни затруднения пред бизнеса, но увери, че ситуацията е предмет на последващ анализ.

Кремъл: Украйна губи войната, преговорните ѝ позиции се влошават

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изчаква преди срещата между руския президент Владимир Путин и премиера на Етиопия Аби Ахмед в Москва, 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ramil Sitdikov/Pool

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл отхвърли заканата на украинския президент Володимир Зеленски, че руските официални лица трябва да знаят къде се намират бомбоубежищата, като заяви, че Украйна губи войната и преговорната ѝ позиция се влошава.

В интервю за Axios Зеленски намекна, че центрове на руската власт, включително Кремъл, могат да бъдат потенциални цели, отбелязвайки, че „служителите в Кремъл трябва да знаят къде са бомбоубежищата“.

„Зеленски се опитва да покаже на европейците, които в момента са неговите хранители, че е храбър войник“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред държавната телевизия.

„Междувременно обстановката на фронта показва точно обратното. С всеки изминал ден положението за Украйна неумолимо се влошава. И всеки ден преговорните позиции на Украйна неумолимо се влошават.“

По данни на проукраинския картографски проект DeepState, Русия контролира 114 918 кв. км (44 370 кв. мили), или около 19% от украинската територия, като през последната година е завзела нови 4 729 кв. км.

На въпрос на кремълския кореспондент на държавната телевизия Павел Зарубин как Кремъл би възприел удар срещу центъра на руската власт, Песков отговори: „По-добре е дори да не говорим за това.“

През май 2023 г. Русия обвини Украйна, че се е опитала да атакува Кремъл с дронове. Президентът Владимир Путин не се е намирал в сградата по време на нападението.

Русия нанесе въздушен удар в близост до посолството на Азербайджан в Киев.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия извърши поредната си масирана въздушна атака срещу Украйна, която според украинските военновъздушни сили е включвала 426 дрона и 24 ракети, като 23 дрона са поразили успешно целите си.

🇦🇿 Сериозни разрушения бяха регистрирани в централните райони на Киев – Дарницки, Голосеевски, Шевченковски и Соломенски, в това число в непосредствена близост до азерското посолство.

Трябва да се отбележи, че ударите около посолството идват само два дни, след като президентът Илхам Алиев, в отговор на въпрос от известни украински личности на медиен форум в Ханкенди, призова украинския народ да „не се примирява с окупацията“. Трудно е да се каже със сигурност дали това е съвпадение, или целенасочена реакция от страна на Кремъл.

„Руските атаки винаги са насочени срещу човечеството: детска градина, жилищни сгради и друга гражданска инфраструктура горяха в Киев“, написа Зеленски в Telegram.

Руски медии съобщиха, че Киев също е извършил атаки с дронове, причинявайки хаос на летищата, обслужващи Москва, където хиляди пътници са чакали на опашки или са спали на земята, след като полети са били отменени или забавени. Министерството на отбраната на Русия посочи, че е свалило 117 украински безпилотни самолета през нощта, включително 30 над Московска област.

Войната в Украйна не показва никакви признаци на отслабване близо три години и половина след пълномащабната си инвазия, а усилията, ръководени от американския президент Доналд Тръмп, не успяха да осигурят прекратяване на огъня. В събота Зеленски заяви, че иска да ускори преговорите за мир и че е отправил предложение за нови разговори следващата седмица.

В коментари, излъчени от руската държавна телевизия в неделя, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че президентът Владимир Путин е готов да се придвижи към мирно споразумение, но основната му цел остава постигането на поставените цели.

Тръмп е все по-разочарован от Путин и миналата седмица обяви вълна от доставки на оръжия за Киев, включително ракетни системи земя-въздух Patriot. Европейският съюз също одобри повече санкции срещу Русия миналата седмица, включително мерки, насочени към нанасяне на нови удари по руската петролна и енергийна индустрия.

„Само истински натиск върху Русия може да спре тази агресия“, обобщи Зеленски в понеделник.

Тами Брус: Тръмп има „много инструменти“, с които да повлияе на ситуацията в Украйна.

🇺🇸🇷🇺 Последните изявления на Доналд Тръмп по отношение на Русия не трябва да се тълкуват като разочарование от страна на американския президент, заяви по-рано днес говорителката на Държавния департамент Тами Брус.

По-рано днес Тръмп отправи остри критики към Москва в публикация в Truth Social, в която заяви, че „си играе с огъня“ и че, ако не е той, досега вече щяха да ѝ се случат „много, много лоши неща“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отвърна на думите на Тръмп като заяви, че Трета световна война е единственото наистина лошо нещо, което познава и изрази надежда, че Тръмп също го разбира.

„Не бих го нарекла разочарование. Това е изказване на човек, който води мирните усилия в толкова много различни региони. Той говори ясно и изразява мнението си напълно открито. Мисля, че Русия трябва да приеме това сериозно – както го правят и американците“, заяви Брус.

На въпрос дали САЩ могат да преразгледат действията по отношение на Русия, тя посочи, че Тръмп разполага с „много инструменти, с които би могъл да гарантира, че позицията ни ще бъде взета под внимание, и те могат да бъдат използвани за влияние върху ситуацията“.

По-рано на път за Вашингтон американският президент заяви пред журналисти, че „абсолютно“ обмисля възможността за налагане на допълнителни санкции срещу Руската федерация.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков свърза изявленията му, направени след ударите на руската армия срещу обекти от военно-промишления комплекс на Украйна, с емоционално пренапрежение, което според него е характерно за всички участници в преговорния процес. Той подчерта, че Москва взема решенията, които счита за необходими за гарантиране сигурността на държавата.

Руското министерство на отбраната заяви, че войските му отговарят на масираните украински атаки с безпилотни самолети единствено с удари по обекти от украинския военно-промишлен комплекс, а в същото време с подкрепата на някои европейски държави „киевският режим“ е предприел редица провокативни стъпки, целящи провалянето на преговорния процес.

Кремъл смекчи тона си за „Златния купол“ за противоракетна отбрана на САЩ

🇷🇺🇺🇸 Кремъл заяви, че противоракетната система „Златен купол“, която беше предложена от президента на САЩ Доналд Тръмп, е „суверенен въпрос“ за страната, смекчавайки тона си след по-ранни критики, че планът може да дестабилизира глобалната сигурност.

Тръмп, който разпореди проекта седмица след встъпването си в длъжност през януари, обяви, че системата ще разположи в космоса ракети-прехващачи за защита срещу балистични и хиперзвукови заплахи. Във вторник той представи първи детайли за финансирането, определяйки системата като „важна за успеха и дори оцеляването на страната ни“.

„Това е суверенен въпрос за Съединените щати. Ако те смятат, че съществува ракетна заплаха, естествено ще разработят система за противоракетна отбрана“, посочи пред журналисти Дмитрий Песков, говорител на Кремъл.

„Това правят всички държави“, добави той, отбелязвайки, че ситуацията в крайна сметка ще изисква подновяване на контактите за „възстановяване на стратегическата стабилност“, имайки предвид по-широки преговори за ядрените оръжия.

Изявленията на Песков идват два дни след телефонен разговор между президентите на двете страни Доналд Тръмп и Владимир Путин, определен от американския лидер като „много успешен“.

По-рано този месец Москва отправи критики към предложението за „Златен купол“ и предупреди, че може да доведе до милитаризация на космоса. В съвместно изявление Русия и Китай определиха плана като „силно дестабилизиращ“.

Наименованието „Златен купол“ напомня за израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“, която е прехванала хиляди ракетни снаряди с малък обсег от 2011 г. Идеята на Тръмп обаче е насочена към защита срещу заплахи от дълги разстояния и хиперзвукови оръжия.

Китай, който в последните години задълбочи стратегическото си партньорство с Москва, повтори критиките си към американския план, определяйки го като заплаха за международната сигурност.

Дмитрий Песков: Кремъл проучва внимателно съвместното изявление на Украйна и САЩ.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Кремъл заяви в сряда, че чака официалните лица на САЩ да предоставят подробности относно предложеното 30-дневно прекратяване на огъня в Украйна след разговорите между американски и украински официални лица в Саудитска Арабия вчера.

„Очакваме държавният секретар Рубио и съветникът по националната сигурност Уолц да ни информират по различни канали за подробности от преговорите и постигнатото разбирателство в следващите дни“, заяви пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Той сподели, че Кремъл „проучва внимателно“ съвместното изявление на Украйна и САЩ относно предложението за спиране на огъня, което призовава за „размяна на военнопленници, освобождаване на задържанте цивилни и връщане на насилствено прехвърлени украински деца“.

Във вторник Рубио каза, че предложението за прекратяване на огъня ще бъде представено на Русия, след като Украйна се съгласи с плана за установяване на незабавно примирие и започване на мирни преговори с Москва.

„Топката вече е в полето на руснаците“, заяви държавният секретар на САЩ след края на срещата в Джеда, продължила близо 10 часа. След приключването на разговорите Белия дом поднови военната помощ и обмена на разузнавателна информация с Украйна, заявявайки, че въпросният ход е отговор на одобрението на Киев за споразумението за спиране на огъня.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че планира още тази седмица да разговаря с руския си колега Владимир Путин за предложеното 30-дневно прекратяване на огъня.

По-рано днес говорителят на Кремъл каза, че часът и мястото за евентуална лична среща на Тръмп с Путин все още не са определени.

Ройтерс цитира неназован руски източник от високите етажи на Кремъл, според когото ще бъде „трудно за Путин да се съгласи на прекратяването на огъня в сегашната му форма“, като се имат предвид последните успехи на руската армия на бойното поле. „Путин има силна позиция, защото Русия напредва“, посочва източникът.

Стив Виткоф, назначеният за специален пратеник на САЩ за Близкия изток, планира да се срещне с руския президент Владимир Путин в Москва утре, четвъртък, според Axios. По-рано говорителят на Кремъл заяви, че руската общественост ще бъде своевременно информирана за евентуалната визита на Виткоф.

По време на вечерното си обръщение в сряда украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че сега зависи от Съединените щати да убедят Русия да приеме предложението за примирие.

Докато Тръмп се доближава към Путин, Русия предлага да посредничи в ядрените преговори между САЩ и Иран

Руският президент Владимир Путин и иранският му колега Масуд Пезешкиан присъстват на церемония по подписване на споразумение за 20-годишно стратегическо партньорство, в Кремъл, 17 януари 2025 г.
📸 Снимка: Evgenia Novozhenina/Pool Photo via AP

🇺🇸🤝🇷🇺 Русия се е съгласила да посредничи в разговорите между Съединените щати и Иран, включващи ядрената програма на режима в Техеран и неговата подкрепа за антиамериканските сили в Близкия изток, които до голяма степен са посветени на унищожаването и на Израел.

Новината беше съобщена във вторник първо от Bloomberg, а по-късно потвърдена от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Репортажът на американския телевизионен канал, който беше подхванат от руски държавни медии, цитира думите на говорителя на президентстовто, според които „Русия вярва, че Съединените щати и Иран трябва да разрешат всички проблеми с преговори“ и че Кремъл „е готов да направи всичко по силите си, за да постигне това“.

В по-късен репортаж от Ройтерс се посочва единствено, че Песков е потвърдил, че Русия е готова да насърчи мирно решение на „ядрения проблем“ на Иран.

Новината вероятно е източник на дълбока тревога за Израел, който вижда в лицето на американския президент достоверна военна заплаха срещу режима в Техеран, целяща да окаже натиск на ядрените амбиции, но сега може да бъде възпрепятствана от все по-приятните отношения с беларуския лидер.

Миналия месец американският президент възобнови своята кампания за „максимален натиск“ срещу Иран, включваща усилия за свеждане на износа на петрол до нулата, за да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Иран отрича каквото и да било подобно намерение, но от декември насам е увеличил с около 50% своите вече значителни запаси от 60% обогатен уран, според доклад на ООН за ядрен надзор, публикуван миналата седмица. Степента на обогатяване е далеч над онова, което е необходимо за гражданска ядрена програма и е на крачка от разработването на ядрени бойни глави.

Москва и Техеран разшириха двустранното военно партньорство, като при едно посещения на руски официални лица в обекти на иранския режим за производство на ракети и противовъздушна отбрана два пъти миналата година, и двата пъти в рамките на седмици след като Техеран изстреля масивни ракетни обстрели срещу израелски градове. През януари руският президент Владимир Путин беше домакин на иранския си колега колега Масуд Пезешкиан в Москва, където подписаха 20-годишно стратегическо партньорство.

Москва също беше домакин на официални лица от Хамас в седмиците след клането на 7 октомври 2023 г. в южен Израел и изрази подкрепа за ливанската Хизбула, осъждайки категорично Израел за убийството на терористичната лидерка Хасан Насрала в Ливан през септември. Руският президент Владимир Путин миналата година предложи да посредничи за прекратяване на войната в Газа между Израел и Хамас, предизвикана от атаката на палестинските терористи.

Русия задълбочи още повече своите връзки с Ислямската република в началото на пълномащабната си инвазия в Украйна, сключвайки договор за стратегическо сътрудничество през януари. Въпреки че администрацията на Байдън беше твърд поддръжник на Украйна, в понеделник Тръмп реши да преустанови военната помощ дни след зашеметяващ публичен сблъсък с украинския президент.

Позицията на Тръмп преобърна подкрепата на САЩ за Украйна и съюзниците на Вашингтон в по-широк план и породи загриженост относно обръщането на Съединените щати към Русия.

Израел и Иран се сблъскаха два пъти през последната година в следствие на войната в ивицата Газа. Ден след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити над 1200 души, ливанската Хизбула започна интензивен обстрел по северната граница, което наложи евакуацията на около 60 000 души от Северен Израел.

Иран нанесе първата си директна масирана атака срещу Израел през април миналата година, когато изстреля около 300 атакуващи дрона и ракети в отговор на убийството на няколко члена на Корпуса на гвардейците на ислямската революция при въздушен удар в района на иранското консулство в Дамаск.

Месеци по-късно, през октомври, Техеран изпрати залп от около 200 балистични ракети към Израел в знак на отмъщение за убийствата на Хасан Насрала и Исмаил Хания, лидери на Хизбула и Хамас.

И в двата случая иранските атаки бяха до голяма степен осуетени от противовъздушната отбрана на Израел в сътрудничество със САЩ и техните регионални съюзници. Израел два пъти бомбардира Иран в отговор, като вторият път унищожи голяма част от системите му за противовъздушна отбрана, както и някои обекти за производство на ракети и дронове.

Иран, Хамас и Хизбула открито се стремят към унищожаването на Израел.

До септември 2024 г. битката с Хизбула ескалира в открита война, по време на която Израел унищожи лидерството и бойните способности на групата. В края на ноември беше постигнато примирие.

Сложно, трифазно прекратяване на огъня с Хамас беше постигнато през януари, въпреки че бъдещето му е под въпрос, тъй като само първият етап беше завършен преди процесът на преговори за последните етапи да спре на фона на взаимни обвинения в нарушения.

Кремъл отхвърли идеята за размяна на територии с Украйна.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Кремъл отхвърли категорично идеята за размяна на окупирани територии с Украйна като част от бъдеща сделка за прекратяване на войната между двете страни.

„Това е невъзможно“, заяви пред репортери говорителят на руската президентска администрация Дмитрий Песков. „Русия никога не е и няма да обсъжда темата за размяна на територията си.“

Песков обеща, че украинските войски, които държат позиции на руска територия, ще бъдат „унищожени“, или изтласкани.

Коментарите му идват в отговор на предложение, направено от украинския президент Володимир Зеленски, за размяна на териториите в Курска област на Руската федерация под украински контрол с територии от южна и източна Украйна, които са под руска окупация.

Украинските войски предприеха трансгранична настъпателна операция в Курска област през август, поемайки контрол върху райони, за които Киев се надява, че могат да изиграят ролята на разменна монета в бъдещите преговори за прекратяване на войната.

Разговорите за потенциален изход от войната идват в момент на нарастващи предизвикателства пред Украйна, чиито въоръжени сили се затрудняват да спрат настъплението на по-многобройните руски войски в ключови сектори от фронтовата линия.

В петък Зеленски планира да се срещне с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, където се очаква дискусиите да се фокусират върху изхода от войната.

Новата власт в Сирия проведе първи разговори с делегация на Кремъл.

🇷🇺🇸🇾 Новото правителство на Сирия изисква от Русия за компенсация и коригиране на „миналите грешки“ по време на първите си разговори с делегация на Кремъл на 28 януари, след като подкрепяният от Русия бивш президент на страната Башар ал-Асад беше свален от власт през декември.

„Диалогът подчерта ролята на Русия за възстановяването на доверието със сирийския народ чрез компенсации, реконструкция и възстановяване“, се посочва в сирийско изявление за преговорите.

Русия разположи войски в страната през октомври 2015 г. за да подкрепи силите на режима в разгара на гражданската война в страната. Ударите, извършени от руските въздушно-космически сили доведоха до тежки разрушения и много цивилни жертви.

След свалянето си бившият диктатор избяга в руската столица Москва, където живее сега.

Руската делегация, включваща заместник-министъра на външните работи Михаил Богданов и специалния пратеник на президента Владимир Путин за Сирия Александър Лаврентиев, проведоха среща с фактическия лидер на Сирия Ахмад ал-Шараа.

Съобщава се, че Богданов описва разговорите като конструктивни, признавайки "трудната ситуация". Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира информацията за сирийските искания за обезщетение, съобщи държавната информационна агенция ТАСС.

След свалянето на Асад и бягството му в Русия, Москва започна да изтегля военни активи, оставяйки бъдещето на своите бази в Тартус и Хмеймим несигурно.

Сателитни снимки разкриха, че голямо количество руско военно оборудване е изчезнало от Тартус след отплаването на товарния кораб "Спарта II", заяви разследващият журналист Марк Крутов на 27 януари.

Украйна също се ангажира с новото ръководство на Сирия, като външният министър Андрий Сибиха посети Дамаск на 30 декември, за да обсъди военното присъствие на Русия.

Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий отбеляза, че Киев и Дамаск споделят сходни възгледи по въпроса, но не бяха разкрити повече подробности.

Путин е готов да поднови преговорите със САЩ за ядрено разоръжаване.

Доналд Тръмп и Владимир Путин се отправят за групова снимка по време на срещата на върха на Г-20 в Осака, Япония, петък, 28 юни 2019 г.
📸 Снимка: AP Photo/Susan Walsh

🇷🇺🗣️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин е готов да проведе телефонен разговор със своя американски колега Доналд Тръмп и очаква сигнал от Белия дом дали той също е готов на това, съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в петък.

Тръмп подчерта, че иска да се срещне с Путин възможно най-скоро, за да осигури прекратяването на войната в Украйна и изрази желанието си да работи за съкращаване на ядрените оръжия – нещо, което според Кремъл съвпада с желанието на руския президент.

На въпрос дали двамата лидери биха използвали предстоящия уикенд за провеждането на първия си телефонен разговор за втория мандат на Тръмп – ход, вероятно предшестващ евентуална среща лице в лице за по-задълбочени разговори, Песков отговори:

„Путин е готов. Очакваме сигнали. Всички са готови. Тук е трудно да се разчете утайката от кафе. Веднага щом има нещо, ако има нещо, ще ви информираме“

Тръмп, който се обърна чрез видеовръзка към Световния икономически форум в Давос, заяви, че желае да работи за редуциране на ядреното оръжие и предположи, че Русия и Китай също може да подкрепят намаляването на своите оръжейни способности.

„Бихме искали да видим денуклеаризация... и ще ви кажа, че наистина президентът Путин хареса идеята за значително съкращаване на ядреното оръжие. И смятам, че бихме накарали останалият свят да ни последва, а Китай същол би дошъл“, сподели той.

Песков подчерта, че Путин е дал да се разбере намерението си да възобнови преговорите за ядрено разоръжаване възможно най-скоро, но заяви, че подобни преговори ще трябва да бъдат по-широки, отколкото в миналото, за да обхванат ядрените арсенали на останалите страни, сред които Франция и Обединеното кралство.

„Така че има за какво да си говорим, трябва да говорим. Времето е загубено в много отношения. И преди сме споменавали за подобен интерес, така че топката е в полето на Съединените щати, които спряха всякакви съществени контакти с нашата страна“, заяви Песков.

Новият договор за намаляване на стратегическите оръжия или Нов СТАРТ, който ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, които САЩ и Русия могат да разположат, и разполагането на наземни и подводни ракети и бомбардировачи за доставката им, предстои да изтече на 5 февруари 2026 г.

Нов СТАРТ е последният оцелял стълб на контрола върху ядрените оръжия между двете ядрени суперсили, след като останалата част от архитектурата, изградена в годините на Студената война и след това, се разпада.

Договорът беше сключен в първите години на администрацията на Барак Обама и официално влезе в сила през февруари 2011 г. Той трябваше да изтече точно десет години по-късно, но Джо Байдън и Путин се съгласиха на удължаването му с пет години, до февруари 2026 г.

Дмитрий Песков: Кремъл следи отблизо претенциите на Тръмп за Гренландия.

Руският президент Владимир Путин и прессекретарят Дмитрий Песков по време на посещение в Руската църква в Бърдо при Краню, Словения, на 30 юли 2016 г.
📸 Снимка: Mikhail Svetlov/Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇸 Кремъл следи отблизо претенциите на Доналд Тръмп относно Гренландия, посочи говорителят на руското президентство Дмитрий Песков в четвъртък, изразявайки облекчение, че на този етап всичко това е само реторика.

Тръмп отказа да изключи военни действия за поемане на контрол върху големия арктически остров на пресконференция във вторник. Гренландия е богата на минерали автономна територия на Дания, която по-рано беше заплашена от Тръмп с налагане на високи мита, ако откаже да отстъпи острова.

Отделно във вторник Тръмп допусна използването на военна сила, за да се осигури контрола върху Панамския канал, който Съединените щати върнаха на Панама при мандата на покойния президент Джими Картър, както и да се използва икономическа сила срещу съседна Канада.

„Ние следим много внимателно това доста драматично развитие на ситуацията, което, слава Богу, е на ниво изявления досега. Ние сме заинтересовани да запазим мира и стабилността в тази зона и сме готови да си сътрудничим с всички страни за този мир и стабилност“, подчерта Песков.

Той също така предложи хората на Гренландия да бъдат консултирани относно това, което искат, като посочи анексирането на четири украински региона от Русия в края на септември 2022 г., което според него се основава на референдуми.

„Трябва да проявяваме същото уважение към мнението на тези хора“, каза Песков.

Frontline Monitor припомня: анексирането на четирите украински области няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, зависими от Русия. След свалянето на сирийския режим на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, Европейският съюз, Съединените щати и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание или ефект. Освен че беше извършено в нарушение на международното право, анексирането беше извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 19 октомври 2022 г. Русия въведе военно положение в анексираните и контролирани украински територии, налагайки забрани за публични събирания и широко разпространени ограничения върху личната свобода.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна започна контранастъпления в Херсонска и Харковска област, позволили ѝ да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Дори към днешна дата голяма част от анексираните области остава извън руски контрол.

Русия подкрепя усилията на Орбан за коледно примирие в Украйна.

📸 Снимка: Pulsar Magazine

🇭🇺🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин подкрепя усилията на унгарския премиер Виктор Орбан за постигане на коледно примирие в Украйна и голяма размяна на военнопленници, заяви Кремъл в четвъртък, въпреки че Киев се присмиваше на идеята.

Руската инвазия в Украйна отне живота на стотици хиляди, принуди милиони да напуснат домовете си и предизвика най-голямата криза в отношенията между Москва и Запада от Кубинската ракетна криза през 1962 г.

Орбан, който е мишена на чести обвинения от западния свят, че поддържа твърде близки отношения с Путин, направи предложенията в разговор с руския лидер в сряда, за който съобщиха от Кремъл и Будапеща, без да се посочват повече подробности.

„Руската страна подкрепя напълно усилията на Орбан, насочени към намиране на мирно уреждане и разрешаване на хуманитарни въпроси, свързани с размяната на затворници“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Федералната служба за сигурност (ФСБ) е уточнила подробности относно потенциалната размяна на затворници в унгарското посолство, допълни той.

Украинският президент Володимир Зеленски отговори като призова „да не се играе със собствения имидж за сметка на единството“, а „за общия успех“ и добави, че дискусиите за войната в Украйна не могат да бъдат проведени без нейни представители.

„Абсолютно ясно е, че постигането на истински мир и гарантирана сигурност изисква американска решителност, европейско единство и ангажимент от всички партньори към поддържане на целите и принципите на Хартата на ООН“, допълни Зеленски.

„Надяваме се, че Орбан поне няма да се обади на Асад в Москва, за да слуша и неговите едночасови лекции“, написа украинският президент в Telegram, визирайки сирийския президент Башар ал-Асад, който беше свален и потърси убежище в Русия след като бунтовници превзеха сирийската столица Дамаск на 9 декември.

Орбан отвърна, че категоричното отхвърляне на предложенията от страна на Зеленски е „тъжно“.

Кремъл: Путин не е поканен на инаугурацията на Тръмп

Американският президент Доналд Тръмп се ръкува с руския президент Владимир Путин по време на двустранна среща в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Осака, Япония, на 28 юни 2019 г.
📸 Снимка: Susan Walsh/Associated Press

🇺🇸🇷🇺 Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп не е поканил своя руски колега Владимир Путин да присъства на встъпването му в длъжност във Вашингтон в началото на следващата година, съобщи Кремъл в четвъртък.

„Не, не е“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, в отговор на въпрос дали Тръмп е отправил покана към Путин да присъства на церемонията по предаването на властта на 20 януари в Капитолия.

Чуждестранен лидер никога не е присъствал на встъпването в длъжност на президент на САЩ, на което обикновено присъстват посланици и други дипломати.

CBS News съобщи в сряда, че Тръмп е поканил китайския лидер Си Дзинпин на встъпването си в длъжност малко след като беше избран в началото на ноември, като все още не е ясно дали е приел поканата.

Съобщава се, че екипът на Тръмп повдигна възможността да приеме други държавни лидери като унгарския премиер Виктор Орбан, който „все още обмисля“ дали да присъства на церемонията по встъпване в длъжност.

По-рано американският ежедневник Washington Post разкри, че Тръмп е провел телефонен разговор с Путин след избирането му в началото на ноември, макар че Песков отрече да е имало разговор между двамата.

Руският президент ограничи пътуванията си в чужбина, след като му беше издадена заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинение в депортиране на хиляди украински деца по време на руската инвазия в Украйна.

Американският президент Джо Байдън описа заповедта за арест на Путин като „оправдана“, докато Кремъл я отхвърли като неприемлива.

Нито Русия, нито Съединените щати са членове на Международния наказателен съд и не признават юрисдикцията му.

Кремъл нарече новината за преговори за спиране на ударите на енергийните централи „фалшива“

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков присъства на среща между руския президент Владимир Путин и старши редактори от международни информационни агенции в бизнес кулата Lakhta Center в Санкт Петербург, Русия, 5 юни 2024 г.
📸 Снимка: Sputnik/Vladimir Astapkovich

🇷🇺⚔️🇺🇦 В сряда Кремъл отхвърли скорошна публикация на Financial Times, в която се твърди, че руски и украински официални лица обсъждат потенциална пауза на ударите по взаимно енергийната инфраструктура.

„В днешно време има много фалшиви новини и те нямат нищо общо с реалността“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, помолен да коментира доклада. „Дори най-реномираните издания не избягват това.“

FT съобщи във вторник, че Украйна и Русия преговарят за спиране на ударите срещу енергийни обекти. Дискусиите, с посредничеството на Катар, бележат възобновяване на предишни усилия за деескалация, които бяха изоставени, след като Киев започна нахлуването си в района на Курск, според източници, цитирани от вестника.

Бивш високопоставен служител на Кремъл обаче каза пред FT, че президентът Владимир Путин едва ли ще се съгласи на каквато и да е сделка, докато украинските войски „тъпчат земята в Курск“.

Въпреки това, според неназован украински служител, руските и украинските разузнавателни агенции уж са постигнали разбирателство да намалят честотата на атаките срещу енергийната инфраструктура на другия през последните седмици.

Това лято украинският президент Володимир Зленекси каза, че руските атаки са унищожили половината от капацитета за производство на електроенергия в Украйна от зимата.

Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с Владимир Путин

📸 Снимка: APA

🇺🇸🗣️🇷🇺 Американският милиардер Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с руския президент Владимир Путин през изминалите месеци, очевидно променяйки първоначалната си подкрепа за Киев в полза на Москва, съобщи Wall Street Journal в четвъртък, позовавайки се на няколко настоящи и бивши официални лица от САЩ, ЕС и Русия.

Американското издание съобщава, че разговорите между двамата са засягали лични теми, както и бизнес и геополитическо напрежение, като са започнали малко след противоречивото предложение на Мъск за мирна сделка през октомври 2022 г. и са продължили до по-рано тази година.

В публикацията са цитирани един настоящ и един бивш източник от разузнаването, според които контактите между американския бизнесмен и руския президент са продължили, тъй като Мъск е започнал все по-често да критикува военната помощ на Съединените щати за Украйна и е одобрил последната кандидатура на Доналд Тръмп за президентските избори през ноември. WSJ отбеляза, че предполагаемата връзка между Мъск и Путин идва на фона на предложението на Тръмп да сключи сделка за войната в Украйна.

Изданието посочва също, че милиардерът е провеждал редовни разговори с „високопоставени руснаци“, включително със Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета на президента Путин, на фона на оказан натиск срещу него и бизнеса му от страна на Кремъл, както и „косвени заплахи срещу него самия“.

„Те не го харесват“, е цитиран да казва друг от източниците, позоваващ се на докладваните контакти между двамата, но в същото време добавя, че администрацията на Байдън все още не е предупредила за възможни пробиви в сигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред американското издание, че Мъск и Путин са провели един-единствен телефонен разговор, в който са обсъдили „космоса, както и настоящите и бъдещите технологии“. Милиардерът, който не отговори на отправено към него искане за коментар, сподели през октомври 2022 г., че е обсъждал космоса с Путин в разговор между двамата, проведен през април 2021 г.

WSJ съобщи, че Путин е помолил Мъск да не активира сателитната му интернет услуга Starlink над Тайван като услуга в полза на китайския лидер Си Дзинпин. На този етап компанията не предоставя сателитните си услуги на територията на островната държава.